Нина Вангелова пред Меломан.бг: Музиката трябва да има смисъл

Бургас ражда таланти. Неоспорим факт, който продължава да добавя нови страници към историята на града.

В последните години от морския гръд по пътя към голямата сцена поеха млади надежди като Кристина Дончева и Кристиян Грънчаров, Дебора Ангелова и Мария Стойчева, танцьорите от TSS, Таня DI и още цяло съзвездие бургазлии в поход да покорят небосклона на голямата българска и световна сцена.

Всеки един от тези „млади звезди“ се отличава със свой стил, харизма и характерна разпознаваемост сред почитателите на музиката и изкуството. Такава е и най-талантливата бургазлийка, която „изгря на небосклона“ на шоуто „България търси талант“.

Нейните музикални изяви са преплетени със силно изявена артистичност. Докато пее, младата дама същевременно играе роли, в които преплита по особено интересен начин театрални мотиви, музика, поезия и ексцентрични декори и костюми.

За своето иновативно творчество казва, че то е пъстра плетеница от много изкуства в едно. Затова се и определя като мултифункционална на сцената. Сексапилна, очарователна и малко странна.

Нина Вангелова или както някои я определят „бургаският вариант на Лейди Гага“. Родена на 15 юли 1992 г. в Бургас. Зодия Рак. Средното си образование завършва в НУМСИ ,,Проф. Панчо Владигеров’’ – Бургас, с профил „актьорско майсторство“. Сега е студент втори курс специалност Мода в НХА – филиал Бургас. Новата „мека“ на бургаските творци.

За © Меломан.бг чаровната Нина реши да повдигне завесата, разказвайки ни за своето детство, мечти, бъдещи планове и проекти. За пътя, който е изминала и трябва да измине. Тя твърди, че талантът се ражда с човек и „дреме“ в него, просто чака мига, в който да се разкрие. Момента, в който да се отприщи.

Какво беше детството ти, на какво си играеше и за какво мечтаеше от малка?

Бях изключително диво и свободолюбиво дете, цапнато през устата. От малка търсех внимание, пеех и танцувах. И често говорех неща, които разсмиваха всички. Исках да стана актриса и певица. Детството ми беше изпълнено с много любов, игри и приключения. Бяхме свободни деца, играехме и бягахме по поляните и улиците.

Имах конструктор, обожавах да правя замъци и всякакви разновидности на къщи. Имах и един огромен плюшен заек, с който си играех. Когато станах на 7 години реших, че ще ми е гадже и още на другия ден се скарахме и му скъсах главата. Разбира се, играех и с кукли, но губих бързо интерес към тях. Като станах малко по-голяма, дядо ме научи да играя на карти и постоянно играехме двамата. За щастие израснах на село и съм закърмена с малките и истинските неща от живота.

В двора имахме много животни. Обичах да ходя при тях и да ги гледам. Само при коня не ме пускаха, защото беше много див и слушаше единствено дядо. Отглеждахме си храната сами. Щастливка съм, че съм опитала от вкуса на истинската храна и живот. Много ми липсва това време и по-конкретно дядо ми, но знам, че то няма да се върне никога, поне не и в този живот. Надявам се в другия да се срещнем отново“.

Сбъднаха ли се мечтите ти като голяма? Кой и с какво те насочи към това, което правиш?

Да, мечтите ми се материализираха, не всички, но поне повечето от тях. Леля ми ме насърчаваше за изявите. Пускаше ми песни на Лили Иванова в нас, а когато излизахме с нея, аз бях във вихъра си и център на внимание. Измислях си и хореография и нямах търпение да започна да пея и танцувам пред всички. Тя ме записа и в музикалното училище почти тайно. Мама беше против следването ми като актриса, беше притеснена за мен, поради свободното ми и до болка искрено поведение. Сега създавам самостоятелни авторски концерти, имам няколко записани песни, пиша стихотворения, рисувам, живея живота, който винаги съм искала. Живот, изпълнен с изкуство.

Кога разбра, че музиката е твоето призвание? Или не е само музиката? Клиповете ти са доста провокативни. Съдържанието им е доста преплетено – поезия, драматизъм…

Не е само музиката, а в цялост изкуството. Винаги съм знаела, че това е моят път. Правила съм всекидневни малки крачки към него. Може би в час по музика осъзнах, че аз съм родена, за да създавам изкуство. Бях 4-ти или 5-ти клас, когато запях и целият клас притихна. Тогава учителката ми по музика, която ми беше и класна, каза: ,,Нина, ти си човек на изкуството, трябва да се занимаваш с музика.’’

Кога и къде бяха първите ти изяви? Някакви комични или тъжни случки?

Първата ми изява беше в едно кафе в Бургас. Изпях песента на Лили Иванова „Счупената чаша”. Бях на 4 или 5 години. Леля ме закара и на конкурс за кукерски маски. Това беше първата ми изява на голяма сцена в НХК Бургас. Представях кукерска маска. Нямах представа, че трябва да изляза на сцената, но ме поканиха и пожелаха да обясня как съм я изработила. Никога няма да забравя, когато прожекторите светнаха и аз виждах само светлина им. Тогава мисля се влюбих в това чувство.

Талантлива палавница си била. Твоите приятелки завиждаха ли ти, че си по-различна от тях?

Дори и да е имало такива моменти, съм ги забравила. Помня само подкрепата и искрените усмивки.

Какви песни изпълняваш? Кое ти е другото любимо хоби? Как прекарваш свободното си време?

Песните които изпълнявам са по-скоро с поп звучене. Музиката и текстовете са авторски. От години работя с Красимир Марчев и Стоян Иванов (Hoodini). Помагаме си взаимно и творим. Обичам да пиша стихотворения и прози, да слушам музика, а и напоследък композирам такава. Любимото ми занимание е да се грижа за душата си. Другото ми хоби е да напомням на хората, че и те имат такава и трябва, и те да се грижат за нея. Чета предимно езотерична литература, обичам да се впускам в пътувания навътре в мен, че дори и отвъд. Изключителен интерес имам и към астрологията, тази необятна вселена.

Може би затова те имат за странна и ексцентрична… Сравняват те с Лейди Гага. Мечтаеш ли често? За какво?

Така ли? (смее се) Аз съм Нина Вангелова и имам собствен стил. Между другото мечтая много и постоянно. Искам да направя толкова много промени. За околната среда, за децата и за животните. Всичко е още в процес. Но най-голямата ми мечта е с мои съмишленици да създадем училище или университет за различни видове изкуства, астрология и духовни учения (йога, медитация, регресия и др.) и да дадем на децата адекватна подготовка за живота, която не се учи в училище, а би трябвало. Не знам кога и дали изобщо ще стане в този живот, но в другия със сигурност.

Често говориш за другия живот. Явно имаш изградена философия за живота след смъртта. Не е ли малко прекалено за една крехка девойка?

Не е прекалено. Животът след смъртта съществува. Не може да изчезне нещо просто така. Има си закон във Вселената. Нищо не се губи в нея. Простичка математика е. Други народи имат цели философии за това и от малки учат децата, как да живеят пълноценно, как да оставят диря, светла след себе си. Това е много дълга за обясняване и интересна материя. Не се страхувам от смъртта. Това е част от реалния, биологичен процес. Затова искам да оставя нещо запомнящо се в този живот.

А животът е дар. В едно мое стихотворение казвам, че в цялата Вселена няма толкова пъстра планета като нашата. Тук сме със свободна воля и само ние решаваме какви ще бъдем, какво искаме да постигнем и дали ще имаме смелостта да го осъществим. Животът е най-големият дар. Друг е въпросът, че доста се е поизкривил и така криволичим и ние, но не е невъзможно и късно за промяна.

Ние, всички хора на планетата, сме творци и можем във всеки един момент да променяме реалността си, ако тя не ни харесва или не ни прави щастливи. Откъснали сме се от истината, а тя не е скрита, достъпна е и видима за всички. Човек не е само материя. Има и дух, и е време да се погрижим и за него. Време е да се замислим защо сме дошли на тази земя, какви уроци имаме да учим и да се държим будни и осъзнати.

Силна дама ли си? Кой се крие за името Нина Вангелова, какъв човек?

Мисля, че съм силна, да! Веднъж преместих гардероба съвсем сама, а беше претъпкан с дрехи. (Смее се) Това в кръга на шегата. Аз съм мечтател, а и нали заради това сме на Земята, да сбъдваме мечтите си. Казвали са ми, че съм много ината. Забелязала съм, че когато си впрегна ината, значи си впрягам всички сили и то е, защото трябва да защитя ценностите си и да не предам себе си.

Бъдещето – с кого, къде, кога, как, защо? Ще ни разкажеш ли повече?

Имам два одобрени проекта от Национален фонд „Култура“. Единият е за заснемане на 3 музикални видеоклипа, а другият – за осъществяване на спектакъл. Идната 2022 г., през август, ще представя новия си авторски спектакъл ”Съновидения”. Изключително много се вълнувам. Ще вземат участие и мои колеги, брилянтни творци – Красимир Марчев, Жана Пенчева и Стоян Иванов.

Забелязвам, че искаш да кажеш нещо с песните си на хората? Имам чувството, че им говориш по някакъв твой си начин, така ли е?

Да, така е. Музиката трябва да има смисъл. Съдържанието е много важен момент. Песни без съдържание са просто бълвоч. Всичко, което до момента съм изпяла, е трябвало да го кажа. И надявам се хората са го разбрали…

А какви песни би искала да изпееш?

Тепърва ще видим какво ще ми щукне.

Трудно ли се пробива в България? Как старите „муцуни“ посрещат един млад и талантлив човек?

Доста съм добра с пробиването на стени с пирони. Шегата на страна. Трудно е, но когато си готов, се отварят пътища и варианти. Не казвам, че пак е лесно. Трябва да се бориш и да се трудиш постоянно за мечтите си, иначе те ще си останат някъде там, в мислите ти само. За мое голямо щастие, в музикалното училище попаднах на Симеон Димитров. Изключителен човек на първо място. На него дължа любовта и високата си критичност към изкуството. Той ме научи и продължава да ме учи да търся истината, да я познавам и да я показвам, да говоря за нея и за всичко, което е забравено, а ни очаква.

Какво трябва според теб да направи държавата, за да се реализират повече млади хора с талант?

Мисля, че що годе се научихме да строим магистрали и сгради… Сега е време да се обърне голямо внимание на взаимоотношенията на хората във всяка една област. На емоциите ни и на вътрешният ни свят. Всичко зависи от хората, защото те правят държавата. Държавата съответно не прави почти нищо, защото хората не го изискват от нея. Талантливите хора или така наречения елит, преди време е бил избит. Опитали са се да го заличат и последиците се виждат ясно, но не е необратимо. Трябва да има адекватни учители и педагози. На първо място хора, предаващи знанието си на децата с любов. Виждам я тази липса постоянно. Разбира се, има и такива сред тях, които обичат работата си, но са рядкост. След време излизат некадърни и нещастни хора, с които се сблъскваме всеки ден навсякъде.

Какво мислиш за днешното, младото поколение? Какви са твоите наблюдения?

Прекрасни деца, любопитни и изпълнени с мечти. Разбира се, има и изключения, но според мен децата не са виновни за моментните си изблици или дадено поведение. Те или са го видели или им е казано, че така трябва. Много е важен примерът и дори да го няма около тях, те трябва да го търсят, добрия пример.