Световноизвестната оперна певица Райна Кабаиванска работи дълги години в меката на оперетното изкуство – Италия. Тя е един най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век. Тя е кавалер на Ордена на Италия, пет пъти е отличавана като най-популярна личност на Италия и два пъти за музикант на годината.
Кабаиванска е родена в Бургас. Баща ѝ Ячо Кабаивански е ветеринарен лекар, писател, поет и университетски преподавател, а майка ѝ – Стайка, е учител по физика. Райна започва да свири на пиано от малка и да пее в детския хор „Бодра смяна“.
През 1957 година завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“. След дипломирането си е назначена в Софийската опера като хористка, което я амбицира да кандидатства за стипендия за специализация. Така през 1958 година заминава за Италия, където учи при вокалната педагожка Зита Фумагали във Верчели.
Малко след пристигането си в Италия Кабаиванска започва участия в различни певчески конкурси. През април 1959 година дебютира в Реджо нел’Емилия с ролята на Жоржета в „Мантията“ на Джакомо Пучини. Само за няколко години тя се налага на италианската сцена и получава постоянно място в миланския театър „Ла Скала“.
През 1962 г. тя прави своя дебют в Ковънт Гардън като Дездемона на премиерата на операта „Отело” от Верди, в компанията на М. дел Монако и Тито Гоби пред британската кралица.
Същата година сопраното прави своя дебют в Метрополитен като Неда; по-късно се появява за пръв път на сцените на Виенската опера, Театро Колон, Болшой Театър, Арена ди Верона, Парижката опера, Карнеги Хол, Залцбургския фестивал и на всички прочути сцени по света.
През 1965 година тя е удостоена с наградата „Белини”, редом до Мария Калас и Виторио Гуи. Същата година първите разцъфнали рози в Сан Ремо носят името „Райна” – знак за огромната слава на актрисата.
През 1967 г. на сцената на Метрополитен тя прави дебюта си като Бътерфлай. Тази роля заема централно място в кариерата на Кабаиванска. Тя е считана за една от най-добрите Чо-Чо-Сан за всички времена. През 1970 г. е отличена с награда за най-добра оперна двойка Кабаиванска-Доминго и „3латен Виоти”.
През 1973 г. Райна участва в постановката на „Сицилиански вечерни” под режисурата на Мария Калас. Следващата година тя дебютира като Виолета в Болоня и се радва на феноменален успех като Тоска в Ла Скала.
През сезона 1975-1976 е избрана да се снима във филма „Тоска“ с участието на Пласидо Доминго. За всички година на сцена Райна Кабаиванска се превъплъщава в тази роля повече от 400 пъти. Тя е единствената, която я е изпълнявала в костюмите на Сара Бернар.
Преподавател е в музикална академия в Италия и в майсторски класове в Нов български университет, голяма част от приходите от концертите си дарява за стипендии за млади музикални таланти. Тя основава и Фонд „Райна Кабаиванска“, който отпуска стипендии за млади български таланти.
През 1969 г. се запознава със съпруга си Франко Гуандалини, оперен режисьор, колекционер на произведения на изкуството и потомствен фармацевт от Модена. През 1975 г. се ражда дъщеря ѝ Франческа, кръстена на героинята от операта „Франческа да Рамини“ на Дзандонай. Към днешна дата Франческа е доктор по археология.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
