Когато говорим за Франция може би най-често се сещате за хубавото вино, сиренето, Париж и Айфеловата кула, любовта, която витае във френския въздух, и всички останали клиширани неща, с които се свързва тази страна.
Но когато чуете музика и Франция? Тогава най-често може би в съзнанието ви изплуват всички онези прекрасни шансони от миналия век на Жо Дасен, Силви Вартан, Франсоа Арди. А ако сте от поколението Z се сещате Индила, Gims или Ая Накамура.
Френската музика обаче в никакъв случай не се ограничава само до тях. Има и много други изпълнители, които си заслужава да се чуят. Такава е Клио, която ще представим на вашето внимание днес.
Клио е родена в град Безансон през 1987 г. Нейният вече професионален творчески път започва през 2016 г., когато издава първия си едноименен албум, в който е включена и песен с френския актьор Фабрис Лукини. През 2017 г. албумът ѝ печели награда от Академията Шарлс-Крос.
Вторият ѝ албум излиза през август 2019 г. и носи името “Déjà Venise”. Към него е включена и една от най-популярните ѝ песни – “T’as vu”, която има над 5 милиона гледания в YouTube.
Третият ѝ албум – “L’amour hélas”, излиза през 2021 г. и включва дует с популярния американски рок изпълнител Иги Поп, продуциран под заглавието “L’appartement“. А за песента “Ai-je perdu le nord?” Клио е номинирана за наградата „Хроники от гимназията” от Академията Шарлс-Крос, чрез която се цели насърчаването и откриването на таланти, които са все още част от училищния живот.
„Песни в дънки, тениски и маратонки, семпли и вечни. Клио изразява вкуса си към авторското кино в песни. Тя пише и композира в духа на късометражните филми. Полароиди на мимолетни моменти. (…) Песни като седмо изкуство, почти заснети с четка. С малки докосвания, рисуване на чувства. С нея детайлът разказва историята, създава ослепителни образи.”
Това е особено краткото представяне, което Клио ни дава за своето творчество в личния си сайт. И то е напълно вярно. Нейните клипове са наистина своеобразни късометражни филми. И не, за да разберем какво се пее в песните ѝ, не ни е нужно да говорим френски език.
Защото видеата към тях не са просто някакъв фон, някакви късометражни филми без смисъл, а са ключът към разбирането на музиката на Клио. Те създават нейната толкова специфична естетика, която пленява със своето спокойствие и семплостта, която се създава чрез дънките, тениските и маратонките.
Песните на Клио са истории, които са разказани не само чрез музиката и текста, а и чрез визуализацията. Чрез точно тези късометражни филми, които представляват видеата към тях и които в рамките на две минути успяват да разкажат цялата история на песента и да предизвикат желаното чувство в слушателя-зрител.
Даниел Дончев е студент по журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ с профил Радио. Двете негови най-големи страсти са музиката – независимо от жанра и произхода ѝ, и писането. А тук е мястото, където тези две страсти се сливат в едно.
